вързала

Речник на българския език

1. вързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вързала е производна форма на вържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вързала е производна форма на вържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).