вързал

Речник на българския език

1. вързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вързал е производна форма на вържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вързал — мин. деят. св. прич. м. р.

вързал е производна форма на вържа (мин. деят. св. прич. м. р.).