въргаляла

Речник на българския език

1. въргаляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въргаляла е производна форма на въргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въргаляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въргаляла е производна форма на въргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въргаляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

въргаляла е производна форма на въргалям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. въргаляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въргаляла е производна форма на въргалям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).