вървяло

Речник на българския език

1. вървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вървяло е производна форма на вървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вървяло е производна форма на вървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

вървяло е производна форма на вървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вървяло е производна форма на вървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).