вървял

Речник на българския език

1. вървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вървял е производна форма на вървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вървял е производна форма на вървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вървял — мин. деят. св. прич. м. р.

вървял е производна форма на вървя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

вървял е производна форма на вървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).