вървило

Речник на българския език

1. вървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вървило е производна форма на вървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вървило е производна форма на вървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).