вървели

Речник на българския език

1. вървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вървели е производна форма на вървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вървели е производна форма на вървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. вървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вървели е производна форма на вървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. вървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вървели е производна форма на вървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. вървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вървели е производна форма на вървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. вървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вървели е производна форма на вървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).