въплъщавал си

Речник на българския език

1. въплъщавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплъщавал си е производна форма на въплъщавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въплъщавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплъщавал си е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въплъщавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплъщавал си е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).