въплъщавало

Речник на българския език

1. въплъщавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въплъщавало е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въплъщавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въплъщавало е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въплъщавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въплъщавало е производна форма на въплъщавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въплъщавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въплъщавало е производна форма на въплъщавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).