въплътяло

Речник на българския език

1. въплътяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въплътяло е производна форма на въплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въплътяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въплътяло е производна форма на въплътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).