въплътявал си

Речник на българския език

1. въплътявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплътявал си е производна форма на въплътявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въплътявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплътявал си е производна форма на въплътявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въплътявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплътявал си е производна форма на въплътявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).