въплътил си

Речник на българския език

1. въплътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплътил си е производна форма на въплътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въплътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въплътил си е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).