въплътило

Речник на българския език

1. въплътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въплътило е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въплътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

въплътило е производна форма на въплътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).