въоръжил съм

Речник на българския език

1. въоръжил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въоръжил съм е производна форма на въоръжа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. въоръжил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въоръжил съм е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).