въоръжил е

Речник на българския език

1. въоръжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжил е е производна форма на въоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въоръжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжил е е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).