въоръжил
1.
въоръжил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
въоръжил
е производна форма
на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
въоръжил —
мин. деят. св. прич. м. р.
въоръжил
е производна форма
на въоръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).