въоръжало е

Речник на българския език

1. въоръжало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжало е е производна форма на въоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).