въоръжало

Речник на българския език

1. въоръжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжало е производна форма на въоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въоръжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въоръжало е производна форма на въоръжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).