въоръжала

Речник на българския език

1. въоръжала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въоръжала е производна форма на въоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въоръжала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въоръжала е производна форма на въоръжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).