въоръжавал си

Речник на българския език

1. въоръжавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал си е производна форма на въоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въоръжавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал си е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въоръжавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал си е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).