въоръжавал е

Речник на българския език

1. въоръжавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал е е производна форма на въоръжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въоръжавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал е е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въоръжавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал е е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).