въоръжавало си

Речник на българския език

1. въоръжавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въоръжавало си е производна форма на въоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. въоръжавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въоръжавало си е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. въоръжавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въоръжавало си е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).