въоръжавало

Речник на българския език

1. въоръжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжавало е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въоръжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжавало е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въоръжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въоръжавало е производна форма на въоръжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въоръжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въоръжавало е производна форма на въоръжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).