въоръжавали

Речник на българския език

1. въоръжавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въоръжавали е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въоръжавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въоръжавали е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. въоръжавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въоръжавали е производна форма на въоръжавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. въоръжавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въоръжавали е производна форма на въоръжавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).