въоръжавал

Речник на българския език

1. въоръжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въоръжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въоръжавал е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въоръжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

въоръжавал е производна форма на въоръжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въоръжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въоръжавал е производна форма на въоръжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).