въодушевяло

Речник на българския език

1. въодушевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въодушевяло е производна форма на въодушевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въодушевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въодушевяло е производна форма на въодушевя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).