въодушевял

Речник на българския език

1. въодушевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въодушевял е производна форма на въодушевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въодушевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

въодушевял е производна форма на въодушевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).