въодушевявал

Речник на българския език

1. въодушевявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въодушевявал е производна форма на въодушевявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въодушевявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въодушевявал е производна форма на въодушевявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въодушевявал — мин. деят. св. прич. м. р.

въодушевявал е производна форма на въодушевявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въодушевявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въодушевявал е производна форма на въодушевявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).