вълнувал

Речник на българския език

1. вълнувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вълнувал е производна форма на вълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вълнувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вълнувал е производна форма на вълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вълнувал — мин. деят. св. прич. м. р.

вълнувал е производна форма на вълнувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вълнувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вълнувал е производна форма на вълнувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).