възцаряло

Речник на българския език

1. възцаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възцаряло е производна форма на възцаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възцаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възцаряло е производна форма на възцаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).