възцарявало

Речник на българския език

1. възцарявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възцарявало е производна форма на възцарявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възцарявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възцарявало е производна форма на възцарявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възцарявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възцарявало е производна форма на възцарявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възцарявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възцарявало е производна форма на възцарявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).