възцарил си

Речник на българския език

1. възцарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възцарил си е производна форма на възцаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възцарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възцарил си е производна форма на възцаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).