възцарил е

Речник на българския език

1. възцарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възцарил е е производна форма на възцаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възцарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възцарил е е производна форма на възцаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).