възцарило

Речник на българския език

1. възцарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възцарило е производна форма на възцаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възцарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възцарило е производна форма на възцаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).