възцарили

Речник на българския език

1. възцарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възцарили е производна форма на възцаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възцарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възцарили е производна форма на възцаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).