възцарила

Речник на българския език

1. възцарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възцарила е производна форма на възцаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възцарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възцарила е производна форма на възцаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).