възцарил

Речник на българския език

1. възцарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възцарил е производна форма на възцаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възцарил — мин. деят. св. прич. м. р.

възцарил е производна форма на възцаря (мин. деят. св. прич. м. р.).