възцари

Речник на българския език

1. възцари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възцари е производна форма на възцаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възцари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възцари е производна форма на възцаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възцари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възцари е производна форма на възцаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възцари — повелително наклонение, ед. ч.

възцари е производна форма на възцаря (повелително наклонение, ед. ч.).