възцарели

Речник на българския език

1. възцарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възцарели е производна форма на възцаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възцарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възцарели е производна форма на възцаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).