възхождало

Речник на българския език

1. възхождало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхождало е производна форма на възхождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхождало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхождало е производна форма на възхождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възхождало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възхождало е производна форма на възхождам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възхождало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възхождало е производна форма на възхождам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).