възхищавал съм

Речник на българския език

1. възхищавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възхищавал съм е производна форма на възхищавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възхищавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възхищавал съм е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възхищавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възхищавал съм е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).