възхищавал е

Речник на българския език

1. възхищавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхищавал е е производна форма на възхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възхищавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхищавал е е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възхищавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхищавал е е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).