възхищавало съм

Речник на българския език

1. възхищавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало съм е производна форма на възхищавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхищавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало съм е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възхищавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало съм е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).