възхищавало си

Речник на българския език

1. възхищавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало си е производна форма на възхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхищавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало си е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възхищавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало си е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).