възхищавало е

Речник на българския език

1. възхищавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало е е производна форма на възхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхищавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало е е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възхищавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало е е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).