възхищавало

Речник на българския език

1. възхищавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхищавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхищавало е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възхищавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възхищавало е производна форма на възхищавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възхищавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възхищавало е производна форма на възхищавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).