възхищавал

Речник на българския език

1. възхищавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхищавал е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възхищавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхищавал е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възхищавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възхищавал е производна форма на възхищавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възхищавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възхищавал е производна форма на възхищавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).