възхвалил е

Речник на българския език

1. възхвалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхвалил е е производна форма на възхваля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възхвалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхвалил е е производна форма на възхваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).