възхвалило е

Речник на българския език

1. възхвалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхвалило е е производна форма на възхваля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхвалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхвалило е е производна форма на възхваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).