възхвалило

Речник на българския език

1. възхвалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхвалило е производна форма на възхваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхвалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възхвалило е производна форма на възхваля (мин. деят. св. прич. ср. р.).